Гласувания
Питане между събранията: как се пуска, кой вижда какво и защо не е решение на ОС.
Гласуванията са за въпросите, които не чакат общо събрание: „сменяме ли фирмата за почистване“, „коя от трите оферти“, „кога да е събранието“. Премиум функция.
Първо: какво НЕ е
Гласуването в Tabloto не е решение на общото събрание. Няма правната сила на ОС по ЗУЕС — не замества протокол, кворум, покана или срокове. То е допитване: домсъветът пита, хората отговарят, вижда се какво мисли сградата.
Това пише на всеки екран за гласуване, за да не остане недоразумение — нито у вас, нито у собственика. Решенията на ОС се вземат на ОС.
Пускане
Сграда → Гласувания → Ново.
Въпрос и поне два отговора. Може да се закачи документ към отговор (оферта, снимка) и да се сложи срок — срокът е информативен, за да знаят хората докога.
Докато е чернова, всичко се променя. След отваряне въпросът и отговорите се заключват: хората вече гласуват по този текст и не е честно да се сменя под тях.
При отваряне всеки собственик получава известие в приложението и имейл.
Гласуването
Един глас на обект — не на човек. Двама съсобственици на един апартамент имат един глас между тях; собственик на три апартамента гласува три пъти, по веднъж за всеки, и приложението показва за кой обект гласува в момента.
Гласът се променя, докато гласуването е отворено — важи последният.
Кой вижда какво, докато е отворено
Това е важно:
- вие (и контролният съвет) виждате живия резултат и кой как е гласувал;
- собствениците виждат само участието — колко обекта са гласували от колко, какъв дял идеални части. Не виждат резултата по отговори.
Не е каприз. Ако хората виждат кой води, гласуването се превръща в надпревара и последните гласуват по резултата, а не по въпроса. Резултатът се отваря за всички при затваряне — и всеки получава известие, че вече може да го види.
Собствениците никога не виждат кой как е гласувал. Това го виждате само вие и контролният съвет.
Затваряне
Ръчно, когато прецените. Срокът не затваря сам — сградата решава кога е чуто достатъчно, не часовникът.
Затвореното гласуване не се отваря наново. Ако въпросът трябва да се зададе пак, задава се ново гласуване — старото остава като история.